Рангел Вълчанов: Без жената мъжът е нищо
Аз върших филми, с цел да дисциплинирам. Какво съм възпитал?! Намигащ народ! Дълбоко видяно, това е истината. Без дамата мъжът е нищо. Мъжът се реализира посредством дамата, освен тъй като се е родил от нея, а тъй като се връща при нея, с цел да продължи рода си. А с цел да роди дамата, все при мъжа се връща.
Човек би трябвало да обича ориста си. Иначе ще бъде неправдив. Всеки си има корени, тъкмо както растенията. Ако пренесеш индивида и го посадиш на друго място, би трябвало да преместиш и природата му. Я забучи една палма в Камчатка! Не можеш да търсиш сметка на ориста си. Приятели, неприятели, заболявания, любови, всичко е вътре. Съдбата не зависи от нас, а от Бога, от околните, от случайността, от времето, в което живеем.
В тези двадесетина години се овъртолих в какви ли не заболявания... все едни такива... /да не споделям какви!/ едни такива заплашителни и латински, само че шопските думи на татко ми: Аз съм зле, само че питаш ли я заболяването какво й е, щом не може да излезе на глава с мене или Ако и в този момент, сине, не умрем, да знаеш, че в никакъв случай няма да умрем, ми помогнаха да ги надлъгвам, тъй че със лична помощ и медицинските пътеки съумях ненапълно. Щом се появеше нова болест, сядах пред белия лист и на часа започвах своя увод за последно. „ И в този момент към този момент, откакто съм безнадеждно болен... " Тук спирах и белият лист се озъбваше бял чак до идната болест. Нов лист и още веднъж заканата, че... и все същите думи на новия лист, чак до идващия увод. Изглежда въпреки всичко съм бил изплашен или затъпял, тъй като силите ми стигаха единствено за тия няколко думи и заканата, че ще споделя нещо доста значимо, си оставаше единствено закана. Захвърлях лист след лист, увод след увод, година след година! Ако имах сили и храброст, в случай че бях честен към своите закани, до момента трябваше да напиша най-малко двадесет предговора – почти, колкото броя на заболяванията, които ме посетиха. Сега препрочитам моите ненаписани и незавършени предговори, а те мучат като тримата простаци! Може би са предчувствали моята последна борба с двадесет и първия увод. „ Бой финален е този! " – както героично се изфука Интернационалът, а дружно с него и аз! /Макар че се видя до каква степен го докара прехваления Интернационал/.
И както споделят умните ясновидци: „ Давай! Давай, приятелю! До петък има още толкоз безпределно дълго време, до самия край! Давай, докъдето може, а по-натам то единствено ще си покаже ". Може би! Ако повярваме на неговите сигнали, ще узнаем, че същинският разказ е от безкрайни бели и ненаписани страници! Истината е, че ние се заканваме цялостен живот и отлагаме същинското, огромното и грижливо приготвяме празните си страници! Тогава?
Тогава – Не скуби тревата, с цел да узнаеш по какъв начин пораства! Това не е наша работа! Нашата работа е да се учудваме и да отглеждаме земния си ПРЕГОВОР. Краткия!
* Откъс от „ Всички ще умрем, а в този момент наздраве! "
Инфо: www,webstage.bg
